А. А. от град С.

„Драги читатели,

Ще ви запозная с изживяното от мен, което ще ви прозвучи едва ли не като фантастична приказка, нещо, което и моето семейство трудно възприе, но то е факт!

Казвам се А. А. – адрес… Когато отидох при Вера, бях на 74 години, една доста напреднала възраст, за да очаквам някакви особени физически промени. Диагнозата ми беше сърдечна недостатъчност, сърдечен шум и аритмии. Може би около 20 години ходих при различни лекари, все известни имена. Направих куп изследвания, снимки, кардиограми, изпих лекарства колкото аптечен пункт. Но положението ставаше по-зле. Задъхвах се, шестте стъпала до асансьора бяха мъка, не можех да нося повече от 1 кг. Всяко натоварване ми причиняваше болка под ребрата и трудно поемане на въздух. Беше ми забранено през зимата да излизам, ако температурата е под 0 градуса. Студът свиваше кръвоносните съдове и започваха болките. Бях като в домашен арест. През лятото ходихме на вилата, там до вратата са 10 стъпала, но когато ги изкачвах, горе трябваше да клекна и да се свия, както правят спортистите след дълго бягане.

За Вера научих от една моя много близка, която вече посещаваше дома ѝ. Реших, че ако не стане по-добре, то поне не вярвам да стане по-зле. Посещавах я около месец, всеки ден без събота и неделя. Простоят при нея ме успокояваше, но нещо съществено не бях почувствала. Но един ден ѝ казах, че не се чувствам добре, че ми се повръща. Накара ме да легна на килима и каквото и да ми се случи да не се безпокоя. Първото чувство беше, че ми се слага нещо като панделка на челото и на двете ръце над лактите, но краката не можех да почувствам, бяха като безчувствени. Същото се получи и с ръцете ми, не можех да си помръдна пръстите. В един момент почувствах сякаш някой с опаката страна на нож минава от едната до другата ми страна под гръдния кош. Тогава изпитах страх, защото като че ли бях отворена и сърцето ми сякаш искаше да изскочи. Спираше, тръгваше, имах усещането, че се премята. Около мен беше една бяла млечна светлина и настъпи успокоение, но възприятията като говор и чуване не бяха нарушени. Казала съм на околните, че сигурно вече съм умряла и се намирам в белия тунел, но гласът на Вера ме успокои и да не се страхувам. Не знам колко време съм се намирала в това състояние, но после разбрах, че било повече от час и половина. Започнах да чувствам ръцете и краката си, но тогава дойде студът. Беше ми безумно студено, зъбите ми просто тракаха, нещо като маларична треска. Помолих да ме покрият с нещо, но Вера ме успокои, че скоро ще мине, защото ме отпуска упойката. За около 10-15 минути се успокоих, но се чувствах много отпаднала.

Продължих да я посещавам, но един ден изпаднах в паника, като разбрах, че асансьорът не работи. Мислех да се откажа, но после прецених, че ако се качвам много бавно и почивам по-дълго, на всяка площадка, ще успея да се придвижа. Но чудото беше станало! Изкачих 5-те етажа без почивка и без болки и бях толкова изумена от станалото, че при влизането се хвърлих на врата на Вера и пред всички почти изкрещях: „Вера, качих се без асансьор!“. Тогава разбрах, че отново ще бъда нормален човек. Бях предупредена, че и вкъщи може да ми се случи подобно нещо и то се случи! Както гледахме новините в 10 ч. вечерта, почувствах, че трябва да легна веднага и както бях седнала на дивана, само се обърнах и легнах по гръб. Почувствах отново изтръпването и че не мога да се движа. Мъжът ми беше оправил леглата за спане и ме помоли да си легна нормално. Не можех да се помръдна, само помолих, ако може, да ме покрие и ми сложи една възглавница под главата. Щом започна да ми става студено, разбрах, че отпускането започва. Какво беше учудването ми, като видях, че часовникът показва 00.15 ч. Била съм в това състояние 2 часа и 15 минути, но този път без страх. Преместих се в леглото, спах спокойно и на другия ден бях бодра.

Продължих терапията и един ден изживях нещо чудно и приятно. Изпаднала съм в нещо като слаб транс (ако така може да се опише) и бях в една огромна зала, стените бяха като от стъкло и в дъното се виждаха някакви фигурки, а аз бях легнала на някаква количка, която се движеше тъй, че пътувах с главата назад и залата постепенно се отдалечаваше. Попаднах отново в стаята на Вера и всички ми се смяха, че съм изкарала един сън и не съм чувала нищо, а аз обикновено се събуждам от най-малкото нещо. Но изживяното беше много приятно.

Както ви казах в началото, че всичко ще ви се стори фантастично, но сега аз излизам при минус 7-8 градуса, ходя по екскурзии, а лятото, когато не сме на вилата, ежедневно ходим с кучето по баирите по 2 часа, а те, вярвайте ми, не са никак полегати. Доста хора биха видели зор. Дори днес тичах, за да хвана автобуса, а това преди беше невъзможно. Искам да ви дам един съвет. Не се вторачвайте в болестта си. Вярвайте, че всичко ще се оправи, това ще подпомогне оздравяването ви.

Животът ми не е бил лек. Прекарала съм 4 тежки операции, едната от рак; преживяла съм две тежки автомобилни катастрофи и една трамвайна, но вярвам, че някъде там горе има някаква сила, която ни крепи и предпазва. Само трябва да вярваме и да се надяваме. Ако можете, освободете вашето чувство за хумор, намирайте смешното и в най-трагичните неща, то ще ви предпази от стрес.
На всички читатели пожелавам здраве – най-голямото богатство, повече оптимизъм и добро чувство за хумор.

Бог да даде дълги години на Вера, за да направи щастливи и други хора като мен! Имайте вяра в Бог, в отвъдното и във Вера! Желая здраве, дано го получите! Не се отказвайте лесно от започнатото, защото то не става изведнъж.

А.“

 

Вашият коментар

Name and email are required. Your email address will not be published.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>