Б. М. Б.

 

„За пръв път чух за Вера Тодорова през лятото на 2001 г. Бяха ми казали, че са я давали по БТВ. Скоро след това ходих в София по работа. Имах свободно време и реших да я потърся. След половин ден обикаляне я намерих. Направих един сеанс, но не усетих кой знае какво. По-късно, през ноември, реших да отида за по-дълго, тъй като бях безработен и имах много време. Няма да описвам начините на лечение, тъй като са различни за всеки. Там стават неща, които са трудни за вярване за доста хора, дори да ги видят. Някои стоят кротко и гледат пред себе си, други спят, трети нямат спиране – работят или върху себе си, или върху някой друг. При мене лечението беше твърде болезнено, затова пък имаше ефект. Аз като повечето хора имах не един проблем. За голямо съжаление лечението на по-стари заболявания е по-бавно и отнема доста време. А повечето хора искат да оздравеят бързо. При мен нещата също вървят бавно. Аз живея на около 500 км. от София и нямам възможност да ходя редовно на сеанси. Може да отида един или два пъти годишно за по 2-3 седмици. Дори една година не отидох. Сега по-голямата част от проблемите ми са решени. Надявам се да се оправят всичките, но това предстои.

Сега няколко думи за моите проблеми. Аз съм шофьор. Преди да отида при леля Вера, след като шофирах няколко часа ме заболяваха коленете. Така и не разбрах причината, нито пък докторите. Сега това го няма. Кръвното ми вървеше нагоре-надолу, като по-често беше нагоре. Не ми пречеше, може би защото съм все още млад. И този проблем го няма вече. Кръвното ми е нормално.

Преди две години на китката ми излезе едно топче. При докосване болеше. Отиход при фелдшера в завода, в който работех. Там имаше още един работник. Като видя ръката ми, фелдшерът каза, че това освен с операция не може да се оправи, няма друг начин. Другият работник също видя ръката ми и каза, че една жена от тяхната бригада имала същия проблем. Направила си операция и след кратко време проблемът ѝ се върнал. Скоро след това бях при леля Вера. По време на сеансите потрих с ръка няколко пъти подутото място. Скоро след това подутото спадна и до днес няма нищо.

По време на работата си ударих латъкя и около 10-15 минути не можех да си мръдна ръката. Месеци след това ме болеше. След няколко сеанса ми мина. До днес не ме е заболяла. Няколко години носът ми беше целият в рани отвътре. Без мехлем в джоба не ходех. Просто не можех да дишам без да си намажа носа. Сега, три години по-късно, все още през зимата, когато е студено, се разранява, но дишам спокойно без да го мажа. През пролетта, лятото и есента нямам проблеми. При това, ако не карам колело (аз не карам само когато асфалтът е заснежен, без значение от температурата), също не се разранява.

През 1989 г. един мотокар ми мина през пръстите на лявата ръка. В резултат от това нокътят на средния ми пръст падна. После израстна, но се цепеше в единия край и много ми пречеше. Миналото лято (2004 г.) го потрих няколко пъти по време на сеанс. Въпреки че пак си е дефектен, вече не ми пречи, защото не се цепи.

Ако човек има вяра, търпение и желание да се излекува и реши да ходи на сеанси, може да започнат да го лекуват и от болест, която той не е подозирал, че има или смята за маловажна. Искам да кажа, че за тези, които ни лекуват там, не винаги смятат за най-опасна тази болест, заради която сме отишли. Те (Лечителите) започват оттам, където според тях е най-зле. До сега не знам случай да са сбъркали. При мен започнаха да оправят костните проблеми най-напред. Аз бях решил, че с тях ще си умра. Това, което става там, не може да се опише с няколко думи. То трябва да се види. Леля Вера и някои други казват, че за да се помогне на този или онзи трябва голяма вяра и упование в Бога. Това е така, но според мен като начало е достатъчно голямо търпение и упоритост, тъй като не всеки вярва в Бог. При някои вярата идва после. Аз отидох не толкова с вяра, колкото с надежда. В Бога вярвах и преди това. Но полека-лека, един по един проблемите ми си отиваха. Според някои мои близки и познати са щели да минат и сами. Пък и така е станало. Само че всичките, кой знае защо, минаваха след като съм ходил на сеанси. Надявам се в бъдеще лекарите да започнат да гледат по друг начин на лечители като леля Вера, вместо да задължават възрастни хора да карат курсове по медицина. Не е ли по-добре да проверяват на място дали тези лечители вършат нещо или не? Наистина, има много измамници, но нима заради тях трябва да се спират и добрите?!

Надявам се и пожелавам от все сърце успехи на леля Вера в начинанията ѝ! Дано още много години да може да помага на хората и дай Боже да има достоен наследник и дано все повече българи ѝ повярват!

С уважение: Б. М. Б.“

 

Вашият коментар

Name and email are required. Your email address will not be published.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>