И.

 

„Моята история:

В началото на месец декември 2001 г. започнах да се чувствам зле. Беше ме страх от всичко. Не ядях, не спях, никой не можеше да ме познае. В главата ми се въртяха мисли, които в момента дори не смея да напиша. За около две седмици се отказах от всичко и от всички. Исках да бъда сама, всички да ме оставят на мира. Нищо не вървеше. Дори най-обикновените неща, за които човек не се замисля, ми се струваха безмислени и ненужни. Не приличах на себе си. Не се усмихвах, не говорех почти с никого, само седях и гледах – къде, и аз не зная. Не осъзнавах какво причинявам на хората около мен. Когато родителите ми видяха, че нищо не ми помага, че всеки опит да се доближат до мен е неуспешен, че с всеки изминал ден ставам все по-зле, решиха да ме заведат при Леля Вера. За нея знаехме от леля ми, която преди години беше ходила и беше получила помощ. Винаги съм вярвала в Господ. Знаех, че само Той е в състояние да ни закриля навсякъде и по всяко време. Но не и тогава. Тогава аз се бях отрекла дори от Него.

Отидохме при Леля Вера. В началото бях много спектично настроена. Не исках да седя там. Постоянно повтарях, че никой и нищо не може да ми помогне, че животът ми няма смисъл и т.н. Държах се така, както нормален човек не би се държал. Изпитвах злоба и непримирение. Стояхме там 5 дни. Ходихме на сеансите и сутрин, и вечер. Не си го признавах, но след първия ден се чувствах по-спокойна. Онова напрежение беше изчезнало. Започнах да се храня и да спя. Вече не мислех „онези“ неща. След това сме ходили още няколко пъти. Беше нужно време, за да се оправя напълно. Минаха няколко месеца, през които животът си течеше, а аз го гледах отстрани. Не исках да правя нищо, просто се бях оставила на течението, колкото и клиширано да звучи.

В началото на месец май 2002 г. сънувах Леля Вера и събуждайки се сутринта сякаш се събудих от страшен сън. Сън, който бяха сънувала вече половин година. Всичко се промени. Аз го промених. Имах желание за живот. Исках всичко да си бъде по старому, да си бъда пак Аз. И това, което трябваше да направя, е да отида и да благодаря на човека, който ми помогна – Леля Вера. Този сеанс беше по-различен от другите. Никога няма да забравя силата и чувствата, които усетих там. Не мога да намеря думи, за да опиша любовта, мъката, щастието и тъгата, които изпитах. Но не ги изпитвах сама. Леля Вера и плачеше, и се радваше с мен, така както го прави с всички останали.

Благодаря!!! Това е единственото, което мога да кажа. Благодаря за това, че не ме оставиха тогава, когато аз сама го исках! Благодаря, че ми дадоха сили да преосмисля всичко и да разбера, че съм един много, ама наистина много щастлив млад човек! Благодаря за обичта, разбирането и топлината!
Благодаря!!!

Когато отидох при Леля Вера, ми казаха, че имам страхова невроза. Болест, която трудно се лекува. Но аз успях. Излекувах се благодарение на Господ и на Леля Вера. Когато се чувствам зле, знам, че мога винаги да отида и да получа това, от което имам нужда. Знам, че винаги ще ме закрилят и пазят дори и да не го разбирам.

Когато човек преживее това, което аз преживях, гледа на нещата по друг начин. Още съм твърде млада, за да мисля, че знам много, но това, което се гордея, че знам, е: човек се нуждае от твърде малко – някой, в когото да вярва и някой, който да му вярва. Аз получих и двете. И не само аз – всички, които вярват в Господ и в добрите хора като Леля Вера, са щастливци

Благодаря Ви!!!

С бяло, слънчево лице.
С горещи, парещи ръце.
С огромно майчино сърце.
С усмивка ведра на лице.
Любов и Вяра Тя дарява.
Тъга и мъка разтопява.

Юни 2003 г., И.“

 

Вашият коментар

Name and email are required. Your email address will not be published.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>