Съпреживяно при леля Вера от 10.03.2020г.

Ден на Св. Кодрат Никомидийски и сподвижниците му, Св. Кодрат Коринтски и сподвижниците му, между които Св. Саторин, Св. Руфин, Св. Галина и др. от Коринт, Св. преп. Майка Анастасия, която се подвизава в отшелничество като Св. Анастасий скопец.

Още в началото след казване на молитвите от леля Вера се направи специфична конфигурация с иконите на някои светци върху отпечатъка на храма в центъра на килима в стаята. По вертикалата север-юг се позиционираха в ролята на майка Св. Неделя от юг и в ролята на баща Св. Мина, а зад него Св. Илия. От двете страни на оста между майката и бащата се позиционираха с иконите си Св. Стойна Преподобна в ролята на дъщерята и Св. Георги Победоносец в ролята на нейния брат-близнак. В средата на така оформения кръст между родители и деца се позиционира иконата на Св. Богородица – точно в средата на кръста. Даде се обяснение, че това е проявление на Богинята – Майка като майка на тайните, свързана с Балдево и това, което е пренесено от Атлантида там на терен от Ной и наследниците му. То възкръсва сега. Това е ложето на душата. Храм на душата на Земята. Дава се картина как розата на душата на Земята разцъфтява и благоухае. Тя е узряла. Звучи песента „Една българска роза“ на Паша Христова. Св. Мина е светец, който е откривател на тайните на душата. Това откровение е записано и застъпено в Откровението на Йоан Богослов. Той присъства на сеанса и се опитва мисловно да го обясни и предаде. Всички светии минават и докосват по краката леля Вера и я прегръщат. Бог Отец благославя леля Вера и Св. Мина като въдворители на делото Божие на Земята. Те дават заедно обет за служение.

Цялата конструкция на ефирната обител се проявява на практика в полето котловината на Неврокоп или днес наричан Гоце Делчев. Показва се картина на цялата долина и котловина на Места в неврокопското поле, запълнено с ален, червен или пембен вазон. Физиците знаят тази частица като Х-бозон и я наричат Божия частица. Обителта съществува вече там на терен в полето, проявена на земно ниво и обхваща цялото поле.

Дава се откровение, че сега е времето на т.нар. червен мир, т.нар. червена Земя или Земя на любовта. Червеното е цветът на Божията любов. Дарява се т.нар. червена Божия свобода. Червеното, освен това, е свързано с кръвта и плътта, т.е. усетена на плътско ниво, въплътена. Св. Неделя и Св. Богородица на много от иконите си са с червено одеяние. Така се онагледява и излъчва точно това проявление на Богинята Майка – на проявителка на Божествената любов, носеща мир, свобода, справедливост, утеха и спокойствие. Присъства като пациент и едно малко момиченце с родителите си – бебе, върху което се извършва по време на целия сеанс много интензивна и полезна лечебна работа. Тази работа се прави както за момиченцето, така и за Земята. Тя приема оздравителните импулси, които ще предизвикат подобрения в тялото й и работят за нейното оздравяване. Паралелно с нея Земята ще оздравява и ще приема тези импулси, като се каза, че процедурата ще продължи година и половина.

Всички присъстващи прославят Бога и благодарят на Светия Дух, който е лекуващият тук в клиниката. Всички се помолват за благословление и оздравление на семейството и детенцето им. Показва се ясно, че детето се лекува директно от Светия Дух на няколко места, свързани с нервната система, където е нужно да се възбуди нов живот в поразените участъци. Подчертава се, че оздравяването е болезнено, тъй като детето много силно плаче. На моменти детето заспива и се успокоява след контакт със светците и главният детски лекар Иисус Христос.

Отново ни се даде картината на Светия кръст в центъра на храма със светиите – по оста север-юг със Св. Неделя и Св. Мина, а по оста изток – запад са Св. Георги и Св. Стойна. В центъра на кръста в пресечната точка е Св. Дева Мария, която казва, че сега се нарича Калина Малина. През цялото време в олтара на храма се вижда цъфтяща роза и ухае на благовоние. Показват се от иконите разцъфнали и цъфтящи души – благоухаещи души. Казва се мисловно, че тайната на тайните, която Майката Божия в момента припомня на човечеството, е животът на душата, вечният живот, проявен и възприет в самите тях, докато са в телесните си обвивки. Това означава възприет Христос, проявен Христос. Показва се дебел, възлов нерв, който се спуска през Космоса и се възстановява през храма, като се свързва с третото око на Земята. Видението показва, че е подобрена с възстановяването на този нерв инервацията на третото око на планетата Земя и на човечеството. Показва се смисъл, че Балдево и обителта са призвани да приемат и адаптират за земните условия Божественото благословление, като го ретранслират в подходящи честоти за съществата, за които то е предназначено на планетата. Дава се картина, че това е храм – око, и то не кое да е, а третото око на Земята, срещу което се позиционира третото око на Бог. Придружаващият в мисията храм на Св. Димитър във Велико Търново разпростира, разстила и се грижи за успешното усвояване на тази енергия. Той отговаря на устата, през която се генерира Слово и се приема храна, а през окото постъпва светлина.

В края на сеанса се договаряме да допълним информацията за Васил Левски, която ни е дадена в предходните дни и да изпратим писмо с допълнената информация до археолога проф. Казимир Попконстантинов.

/Получено и записано чрез Петър Д./