Съпреживяно при леля Вера на 15.01.2020 г.

Денят на Св. Гавраил Лесновски, Св. Прохор Пшински, Св. Павел Тивейски и Св. Йоан Колибар.

Много често преди сеанса на присъстващи им се подават знаци. За днес знакът е среща с хора с кучета. Дори на един от пациентите в съновидение му е зададен въпрос от негов близък „Дойде ли кучето?“. По време на сеанса съпреживяваме как се приземява на практика на земята точно това, което е онагледено със споменатите знаци, а именно Христовото куче.

Онагледява се, че Мадарският конник е барелеф – пророчество. Изобразява тракийския конник – Херосът, Бог Хелиос, върховното божество на траките. Представлява холограмен печат, отпечатък на второто Пришествие на Христос в неговото Осмо проявление на Земята, изобразено с всички характерни атрибути на космическия Христос върху скалата. Един от тези атрибути или по-скоро придружители е кучето. Изобразеното Христово куче е пастирско куче и е каракачанска порода. Нарича се чобанка и има духовното име Касиопея. Това е на практика Христос, проявен в съзвездието Голямо куче, съзвездие с най-ярка звезда Сириус, наричана още кучешката звезда. Тази звезда е известна още като кучето на Слънцето. Овчарят, пастирът, слънцето и кучето са едно. Между тях има пълен синхрон, единство. Кучето се доверява напълно на пастира и пази (варди) напълно отговорно овцете. Слиза и се заземява храма на окучването. Котилото се състои на планетарно ниво от 7х2=14 кучета. Това е кучето на Орион, Голямата Косматка, кучето на Фортуна, кучето на Левски, кучето на Христос. Пастирът Калитко е отстранен и на негово място идва Митко – овчарчето – изключително предан, точен и безпрецедентно порядъчен – той е превъплъщение на Бог Митра и Буда Майтрея, известен още като смеещия се Буда, Буда на богатството, на изобилието, наречен в Азия Хотей, а в България е познат като покровителя на Второто Българско царство – Св. Димитър Солунски Мироточивец и Чудотворец. Потвърждават, че присъдата на Страшния съд е щастие общочовешко. Неслучайно повикан да го въдвори е точно Хотей. Проявлението на Божествената съдба понастоящем се изразява в постигането на общопланетарно щастие и блаженство чрез мир, любов, справедливост и свобода на Богопроявлението.

Любопитното е, че подобно на картината на Леонардо Да Винчи Спасителят на света, Христос сега се проявява като жена, както е нарисуван точно на тази картина и освен това чрез кучето. Кучето е тотем на Христос. Куче или Канис от латински, целият смисъл е закодиран в етимологията на написаното наименование. То онагледява разбира се верен другар на Христос, пазач, пазител, довереник. Това е кучето на Фортуна, което сега се проявява в храма в ролята на пазач.

Около леля Вера застават отдясно Васил Левски, отляво – Ботев. В четирите посоки около нея се подреждат светците, чиято памет поменуваме днес. Св. Йоан Рилски – пред леля Вера – символ на скалната обвивка на земята. Отдясно под Левски – Св. Гавраил Лесновски, който се преражда в близкото ни съвремие като лечителя Петър Димков. Алеко Константинов, който е Св. Йоаким Осоговски застава зад леля Вера. Той е именно Щастливецът, а Св. Прохор Пшински застава под Ботев от лявата страна. Цялата конфигурация символизира проявата на хуманност в сила и човечност в сила по време на въдворяването на Божествената свобода.

Покривката на щастието покрива планетата и литосферата. Възбужда се пълнокръвна проява на затрогнатост и въздържаност, загриженост в човеците от сърце един към друг, към всичко и всички и към себе си. На телесно ниво се показва в същото време осветяване на коридори и зони в мозъка на човешкото тяло, символ на реактивация и усвояване на повишена и подобрена сетивност и координираност. Кучето на Христос се вгради в храма на земята и се реактивира днес успешно. От кучето на Христос се определя съдбата на човечеството. Опазването на живота на овцете, човешкото стадо, хората зависи именно от кучето пазач.

С група от пациентите на килима в стаята се формира буквата  И (трима човека) и след това буквата П (отново от трима човека). Опресняването на кучешкия модел на поведение вътре в нас на практика е свързан с принципа на отговорно пазене, вардене, загриженост и доверчивост. Първото опитомено животно от човека е именно кучето. Опитомяването на розата на Малкия принц става точно чрез кучето на съдбата (Фортуна). Заявява ни се, че окованият Прометей е вече свободен и кучето се завърна отново на планетата Земя. Литосферната маса е покрита вече с карето (покривката) на щастието. Щастливецът Алеко Константинов е свързан пряко с Божието каре на щастието „Аз съм символ на Божието щастие, преминало от невидимия във видимия свят и проявено. Вие сте слънцата Христови на земята и кучето подобно на Сириус ви съпровожда навред. То ви помага да искрите навред. Вие сте хора – слънца, живи слънца. Сега се учите отново да проявите осъзнато своята пълна и съвършена светимост“. Има връзка между кучешката и човешката ДНК – тавтология, припокриване. Кинологически преглед бе извършен днес. Оковите паднаха и Прометей се освободи.

Прометей е новият човек, който е свободен от дълговете си и реализира своята съдба като щастливец. През Щастливеца Алеко Константинов преминава нишката на щастието, той е олицетворение на конеца на щастието в гоблена на земята чрез неговите жизнепотоци. А през Васил Левски минава нишката (конецът) на съдбата, сиреч на свободата. Учреден е отново храмът на окучването на земята, с което Сириус е отново напълно и изцяло проявен и приземен с трите си слънца А, В и С. В тази връзка леля Вера споменава, че е имала кученце – бяла булонка. Кучетата имат мисия в живота на хората, така е било и с кучето на леля Вера. Христос ще се прояви успешно през различните породи кучета на земята –  и вътрешните, и външните. Казват ни, че това е една кучешка Христова зима и индикират, че това е кучешка Христова година. Казват „Вие сте деца на Кучето и на Плеядите“.

Кучето и стопанинът са едно цяло. Пастирът и пастирското куче си принадлежат напълно. Кучето слуша своя стопанин и го боготвори. То е отговорен съслужител на своето божество везде и непрекъснато. Стартира се проява на кучешки инстинкт в човека по отношение на божествеността му. Той се проявява във вид на преданост и безрезервна любов към другите, себе си и Бог. Кучето просто се доверява напълно на своя инстинкт, безусловно и безгранично да люби. Без кучето не може да има спасение и избавление в едно. Спасителят е кучкар и си води отново кучето с него и този път в Неговото Осмо проявление.

/Получено и записано чрез Петър Д./