Б., село К. Б., област М.

 

Първо писмо:

„О, богове, о, чудеса! Не мога да зная какво впечатление ще направят моите изказвания, но аз ще споделя това, което съм почувствала и това, което съм преживяла и пожелавам и се моля на Бога и Божията майка дано преживяванията и на другите хора са като моите, за да може повече хора да се почувстват по-добре!

От 1974 г. аз се чувствах зле. Започна се най-напред с нервното напрежение и повишено кръвно налягане. Опасявам се, че няма да мога да го опиша точно, но ще се стремя да го представя така, както съм го почувствала, дано не ми се смеете, но аз се уверих в това, че ние сме само едни малки частици от едно общо цяло, за което нищо не знаем… Родена съм през 1943 г. и както всичко хора от нашето поколение живях бурен и наситен с напрежение живот. Моето родно място е В., а живея в К. Б. – и двете са в област М., две селца отдалечени от света. Както споменах, бях на тридесет и една година, когато започнаха моите мъки. Като се започна с кръвното налягане със стойности 200-150, 220-150, 180-110; това бяха всичките стойности и когато тръгнах по лекарите, започнах да поемам лекарства, но при мене се получаваше спадане на стойностите 100-80, 100-70, по-долу не. Получаваше се и събиране на границите. Пиша това, което са ми казали лекарите… Като посещавах редовно кабинетите, започнах да пия лекарства по предписание от лекарите и спазване на диети, но започнаха да ми казват, че имам изменение между камерата и предсърдието. Усещането в сърдечната област беше, че нося две тежести – една отпред и една отзад на лявата половина на тялото си. Лежала съм във В. в профилакториума, във В. в профилакториума. Болницата на гара М.-юг беше моето убежище. През 1990 г. претърпях генитална операция – миома, киста и отстранено образувание колкото човешка глава, но кръвното налягане и усещането в областта на сърцето продължиха, както и моето страдание и дискомфортно положение.

Така се продължи до 1999 г., когато една моя приятелка ми сподели, че е посетила една жена, която провежда сеанси и мисли, че ще ми помогне. Първо моята дъщеря, която е балерина, посети леля Вера и се почувства добре и на нея ù помогнаха – и физически, и психически. През месец април 1999 г., по време на Великите пости преди Великден, аз посетих леля Вера, но бях на края на силите си, едвам съм се придвижила до София и с придружител. Като сега картината ми е пред очите, когато влязох за първи път в стаята и се отправих към дивана. С едното сядане моя поглед се отправи към иконата на Света Петка и всичко се започна. Най-напред усетих бодване в сърдечната област и започнах раздвижване на десния глезен, тъй като когато бях десетгодишна съм пуквала глезена. Усетих тръпнене на устните си, тъй както човек усеща тръпнеж при слагане на упойка при изваждане на зъби. Започна да ми става тежко и да пъшкам, започнах да си обръщам главата наляво-надясно, докато се настаних по-удобно. Леля Вера започна да ми казва, че се е образувал ореол над главата ми, че ще ме приемат по спешност и че съм закъсняла много. Имах усет, че пръсти се ровят в сърцето ми и след това съм се унесла в сън, но тежкото състояние си остана. Видях си астралното тяло и видях двама мъже големи и един негър по-малък между тях – видях ги на очертанието на прозореца. Това беше в понеделник на първия сеанс, в 10 ч. до 13 часа. След обяд в понеделник на сеанса, от 17 часа, усещането беше същото, само че си изправих лявата ръка, свита в лакътя и с разтворена длан, все едно че държа нещо. Във вторник сутринта към 6 часа, както си лежах в леглото, отново си изправих лявата ръка в същото положение, свита в лакътя и разтворена длан. Към 10 ч. същия ден при започване на сеанса аз отново вдигнах ръката в същото положение, но вече моето място не беше на дивана, а на табуретката до вратата, от лявата страна на леля Вера. При вдигане на ръката си длънта ми беше в хоризонтално положение, разтворена, аз се видях лежаща в леглото. О, ужас! Видях разтворен гръдния си кош – разтворени ребра! От дясно видях двама мъже – едният беше с пелерина, а другият – с операционна престилка. От лявата страна видях жена, която се движеше напред и назад – и сега се вълнувам, когато видях разтворени ребрата си, но и от другото – че на вратата се показа Свети Мина. Както си държех ръката, палецът ми се движеше и на въпроса на леля Вера какво правя, аз отговорих, че трябва да намеря някакво копче, което трябва да натисна, а дланта на ръката ми се движеше наляво-надясно, нагоре-надолу, но не се задържаше в едно положение.

На следобедния сеанс, във вторник следобед, моето място беше вече на фотьойла до вратата отляво, срещу иконата на Исус Христос. На този сеанс аз само си отпочивах, както и в сряда на двата сеанса, и в четвъртък сутринта, но в четвъртък на следобедния сеанс от 17 ч. беше най-интересното. Моето място беше отново на табуретката до леля Вера. При започване на сеанса ми ставаше тежко и най-интересното беше, че се мъчех да си поставя главата колкото се може по-удобно до стената. Усетих раздвижване на пръсти в сърдечната си област и ръката ми се вдигна отново и същата обстановка – легло, разтворен гръден кош и мъжете и жената бях при мен. При вдигане на ръката дланта ми от хоризонтално положение отиде във вертикално, но вече със разтворени пръсти. Аз държах сърцето си и трябваше да го поставя в гръдния си кош и правех с ръка някакво движение все едно търсех най-удобно място. По едно време с дясната си ръка взех да правя движение, все едно че пъхам нещо на левия показалец и левия среден пръст и казах на леля Вера, че пъхам аортата си на пръстите. Зная, че на другите ще им се стори интересно и смешно, но аз го заявявам с целия си разум. Ако пътувате с кола или с автобус към леля Вера, погледнете макета на сърцето на 29-та поликлиника на стената и израстъка отгоре – това имах чувството, че го пъхам на пръста си. Връх на всичко беше усещането на зашиване на средния пръст на върха, все едно че имаше напръстник и около тоя напръстник се движеше игла и конец. Тогава имах чувството, че няма да мога да издържа, но леля Вера ме хвана за дясното коляно и ми помогна да го понеса по-леко. О, най-интересното беше, когато започнах с дясната си ръка да търся нещо до себе си и усетих топлина по средния си пръста, топлина от стичаща се струйка кръв и леля Вера, която не ме изпускаше от поглед, искаше да ми помогне, ме попита от какво имам нужда. Аз отговорих, че търся салфетка да попия кръвта, която усещам, че се стича по пръста ми. Нейната лява ръка, която стоеше на моето дясно коляно, беше станала синя до мораво синьо. Да знаете, че усещането е много странно – до преди секунди ръката ти да е схваната все едно, че горят реотани в нея и отведнъж ръката ти да е свободна, изправена вече във вертикално положение, палецът спира да се движи, показалецът и другите пръсти са вече свободни – и вече си обратно в реалния свят. Тогава леля Вера сложи очилата, повдигнах си блузката и всички, които бяха на сеанса, са видяли следи червени на гърба ми. Тогава леля Вера ми каза, че имам разрези, които започвали от гърба ми под ръката ми, дори и отпред на гърдите и че съм приличала на нарязана краставица.

Моето преживяване беше това и до ден днешен моето кръвно налягане е 130-80 при всяко измерване. Тъй като много бях ходила по лекарските кабинети, бях се отказала да ги посещавам, реших се да отида на лекар на 21.01.2002 г. – деня на родилната помощ, на проверка. Колко голямо беше учудването на лекуващия ми лекар, тъй като той е отскоро лекуващ лекар, а аз съм болна от години и се знае, че съм много болна – когато той ми направи кардиограма и я разчете, как само възкликна, че няма никакви аномалии, само лек шум, което е нещо нормално!

Благодаря на Бога, че я има Вера!

С най-дълбока почит: Б., с. К. Б, обл. М.“

 

Второ писмо:

„За леля Вера:

Искам да изразя възхищението си, недоумението си, от всичко, което става при леля Вера, и благодарността си към Бога за това, че я има тази жена!…

Искам да напиша за това, че при мене освен с лечението на сърцето и кръвното ми налягане се започна от най-старото ми заболяване – пукнат десен глезен от 1953 г. При сеанса започва раздвиждане на глезена и ръката се насочва към болката, търси някаква точка и с ръка натискам – усещаш, че те боли, но продължаваш да работиш върху болното място и усещането е много интересно, тъй като след сеанса и след известно време усещаш, че болката я няма.

Искам да обърна внимание и да го насоча, че при лечението при леля Вера се започва от най-спешното в организма, а след това се отива от най-старото, а има и периоди на подготовка на организма. Има хора, които посещават сеансите, седят и казват, че върху тях не се работи, но това не е вярно, защото ние не виждаме всичко – приемаме само физическото работене и само зрително което приемаме е за работа, а духовното където се работи не се вижда. Заявявам го с чиста съвест и с цялата си душа, че откак посещавам тези сеанси при леля Вера станах по-добра. В моето сърце няма злоба, няма завист, няма място и мисъл за лошо, за отмъщение, има само болка за нещастието на другите, има състрадание, има място само за молба: „Господи, помагай, моля те, на другите напред и тогава на моето семейство и на мене, колкото остане!“

Бъди жива и здрава!

Б.“

 

Трето писмо:

„Зная, че с писане не мога да опиша всичко това, което искам да се каже и това, което го казваме с уста, но ще се постарая да го опиша, да може някои, които го прочетат, да го разберат.

Усещането е много странно. Когато наближи времето да посещавам сеансите, аз го чувствам с цялото си тяло. Искам да опиша следния случай. Преди години паднах и на десния крак имах изместено колянно капаче, което преди не ме мъчеше, но колкото човек остарява, толкова старите болежки се обаждат. При един от сеансите едно момче – М., се отправи към моето коляно – физическата болка беше толколва силна, сеансът беше много тежът, беше блъскане с ръка, с крака. Дясната вътрешна страна на колянната ми става беше цялата синя, но най-интересното, към което искам да насоча вниманието ви, е че всичко е предопределено без ние да го знаем. Месеци преди да отида на сеанс аз си държах по цели нощи ръката но това място. Когато М. ме блъскаше и физическата болка е много силна, аз го спирах с ръка и го молех да спре и за мое учудване той ми каза, че трябва да ме удари още един път. Тогава стана една от присъстващите – В. (майката на Р.), сложи си единия крак под моето коляно и с последния удар на М., с помощта на В., моето колянно капаче дойде на място и сега не чувствам никаква болка.

Благодаря на Бога и на Богородица, че я има Вера!!!

Когато заставам пред иконата на Исус, той винаги ме връща при леля Вера да и целуна ръка и тогава приема моите благодарности, че в моите молби, които са мислени, аз винаги казвам, че тя е моя Бог.

С много обич: Б.“