„История на невероятно лечение при Верка Тодорова на И. И. И. от град П.:
Роден съм на …1970 г. в град П. Понастоящем съм адвокат. Живея на адрес: … Още от малък страдам от сериозни душевни проблеми, което ме правят душевно недъгав и болен. С течение на годините душевното ми състояние се задълбочи драстично и започнах да търся лекарска помощ. За първи път това се случи, когато бях на 18 години. Тогава получих първия от двата си най-критични дисморфофобични пристъпи, които особено сериозно ми застрашаваха живота. По време на първия си особено тежът пристъп загубих критична част от теглото си и месеци наред не можех да ходя нормално поради изсъхване на устната лигавица и полагах неимоверни усилия да си поддържам живота, като мъчително се храних насила и то само с течни храни. Лекуван бях от най-големия в П. психиатър – проф. Т. Диагнозата, която той ми постави, беше „дисморфофобия“.
Две години по-късно получих и втория си така сериозен и особено критичен дисморфофобичен пристъп – през 1990 г., когато бях на двайсет години. Отново загубих критична част от теглото си, отново месеци наред не можех да се храня и отново полагах неимоверни усилия, за да си поддържам живота. Отново бях лекуват от проф. Ташев. Освен тези два особено критични дисморфофобични пристъпи, преди и след тях съм претърпявал и неизброими други, които обаче не са ми застрашавали живота до такава крайна степен. Неблагоприятните душевни наслагвания постепенно ми задълбочаваха душевното състояние и постепенно започнах да получавам допълнителни усложнения, които ми пречеха още повече да живея нормално. Вече не можех да излизам от къщи, нито да се срещам с хора. Системно получавах някакви спонтанни и непредотвратими душевни кризи, които ме разтърсваха до краен предел, дори когато си стоях сам и спокоен вкъщи. И тези неописуеми кризи ставаха все по-чести и все по-продължителни. Но най-много ме съсипваше вътрешното усещане, че състоянието ми все така неумолимо продължава да се влошава, въпреки че отдавна вече то си беше непоносимо за мен.
С месеци ходех при проф. Р., който беше приемник на проф. Т., и след като се убедих окончателно, че медицината е напълно безсилна да ми помогне, започнах да издирвам всякакви различни екстрасенси и да ходя усилено при тях. Но така бавно и постепенно останах почти без никакви пари и загубих всякаква надежда, защото на мен вече нямаше как да ми се помогне. Тъй като не можех повече да живея, започнах най-сериозно да обмислям възможността да прекарам остатъка от живота си в болница, за да ми бъде облекчавано състоянието там.
В този краен момент успях да открия чудотворната лечителка Верка Тодорова в София. Търсих я усилено близо една година и три месеца. И я открих чак накрая, като пуснах обява в три вестника. За първи път успях да се свържа с нея по телефона, на Бъдни вечер през 2002 година. Оттогава всяка седмица пътувам от П. до София при нея. Състоянието ми по един невероятен и някак странен начин започна постепенно да се подобрява и днес вече се чувствам така, както не съм се чувствал дори и като малък. На всеки сеанс чувствам върху себе си благотворното ѝ въздействие. Покрая мене и цялото ми семейство – майка ми, баща ми, сестра ми – започнаха да идват с мене при леля Верка в София.
Майка ми пък страдаше от непоносима хронична мигрена, която неумолимо я унищожаваше. Сега вече се чувства добре. Освен това ѝ се урегулирпа и теглото. Тя се научи да си прави сеансите при леля Верка от разстояние – от къщи в П. Покрай майка пък и аз също се научих да си правя сеанси при леля Верка от разстояние – също от къщи в П.
Баща ми беше със сериозни сърдечни проблеми, които бяха преодолени чрез леля Верка, при това от разстояние. Впоследствие баща ми само веднъж отиде лично при леля Верка.
Сестра ми по рождение е с олигофрения, има и диабет, който ѝ причинява тежка полиневропатия. Благодарение на леля Верка общото ѝ състояние в момента е изключително добро.
Благотворното въздействие на леля Верка го чувствам върху себе си и върху цялото си семейство, включително от разстояние. Тя вече е станала неотменна част от нашето семейство и без нея въобще не можем.
Горното написах собственоръчно и с благодарност го подписвам: И. И. (подпис), 04.11.2005 г., гр. П.“
