„Благодаря Ти, мили Боже, за това, че ми минаха краката! Благодаря Ти, Господи!
Казвам се М. Г. В., живея в гр. С., адрес … Искам да изкажа своята благодарност и на леля Вера – лечителката, която направи така, че въпреки силните болки, които имах в лявото коляно, ме излекува. Сега съм пълноценен човек, усмихната и мога да ходя.
Започнах да чувствам болка в коляното на 29.04.2002 г., понеделник, веднага след Цветница. Мина Великден, болките продължиха и все повече се усилваха. А аз все се надявах, че ще мине по някакъв начин, но уви. Наближава денят, в който нашият син ще прави сватба – дългоочакваната. Вземам отпуск за сватбата, болката се усилва. Отивам на лекар, правя снимка, оказва се шип в лявото коляно. Минавата няколко дни. Отивам при личния си лекар – диагноза възпалена гонартроза. Болката продължава. Започвам да вземам лекарства, които ще ми навредят на стомаха, но не спира да боли. Напротив. Започват атака с инжекции „Фелоран“ – всеки ден, нищо не помага. Сватбата наближава, а аз страдам от ужасна болка, не мога да се порадвам. В деня на сватбата сутринта рано отивам на последната инжекция. Натъпквам се буквално и с лекарства с надежда поне този ден да утихне малко болката, но уви. Отивам след един дена на работа с кутия бонбони, едвам ходя и черпя за здраве на децата. В този момент срещам моята колежка Е., която като ме вижда толкова страдаща, ми предлага да ме заведе на лечение при леля Вера, от опит знае, че много помага. На драго сърце тръгнах с нея на 04.06.2002 г. Също ми каза, леля Вера помага за всичко и на всеки, който почука на нейната врата.
Отидохме при нея, посрещна ни усмихната, весела, слънчева жена. С бляскави пламъчета в очите и излъчваща само доброта и спокойствие. Когато седнах в нейния ход, където се провеждат сеансите, леля Вера ми каза само да вярвам – силно да вярвам и всичко ще има положителен край. И така стана, както го каза. По време на сеанса, който го прави тази чудна жена, стават невероятни неща – ЧУДЕСА!
1. Още същия ден леля Вера каза, че ми е направиха безкръвна операция на коляното. Даже всички хора, които бяха там, видяха от вътрешната страна на коляното белег от разрез.
2. Когато бях в дома на леля Вера, започнах да правя невероятни упражнения с крака, просто ми минава мисъл през главата какво точно трябва да направя, обикновено започвам с раздвижване на пръстите и след това упражнение с целия крак. След няколко сеанса започнах да правя и с другия крак. Нещо много невероятно и чудно става в дома на лечителката и не само с мен, с другите хора също. Всеки си прави нещо по своему – упражнения, раздвижвания или отпускане само на стола.
3. И така, още на третия ден почувствах страхотно облекчение. И след сеанса вечерта, когато се прибрах у дома, стана истинско чудо. Както си стоях на балкона, изведнъж почувствах, че трябва с цялата си тежест (а тя не е малко) да се отпусна стоейки на болния си крак, а как ще го направя, като ме беше страх, но въпреки това аз си стъпих на левия крак и постоях известно време. След това нещо ме подтикна да започна да ходя в коридора с бързи крачки, почти тичам и не мога да спра. Обажда се сина ми по телефона, а аз не мога да спра да ходя бързо. Почти до умора съм ходила в коридора – и така започна съвсем да ми минава кракът. След ходенето на другия ден в дома на лечителката по време на сеанса започнах да клякам, също нещо ме подтикваше. До този момент не можех въобще да клякам от болка. И постепенно, постепенно, с много още движения най-различни, всичко в крака ми се отпусна, възвърнах си движението, което ми беше много трудно. Започнах да чувствам силата на крака си, която бях загубила. Спокойно се качвах в автобуса и по стълбите, преди това за мен беше невъзможно. И всички познати и колежки започнаха да ми се радват, защото отново стъпвах спокойно на крака си и се усмихвах пак по същия начин, както преди. Само за няколко сеанса – от 04.06 до 16.07, с една седмица прекъсване по черешобер, аз станах пак същият бързащ и можещ човек.
БЛАГОДАРЯ НА ГОСПОДА НАШ ИИСУС ХРИСТОС И НА ВСИ СВЕТИИ!
Благодаря на леля Вера – аз отново мога спокойно да си ходя, да се радвам на добро здраве и да се усмихвам, както преди. И си казах, само да ми мине кракът, винаги ще шетам у дома, ще правя всичко да помагам на децата си колкото мога – без да роптая за нищо!
Винаги ще благодаря на Господ Иисус Христос и на вси Светии!
И на теб, лельо Вере мила, за това, че те има и помагаш на хората.
БЛАГОДАРЯ!!!“
