М. Г. от град С.

„Беше 26 март 2003 г. Моята приятелка Д. ме доведе на лечение при Вера. Посрещна ме приветливо, учтиво, с усмивка. Настани ме да седна. Попита за малкото ми име. Обясни ми, че за да има резултат от лечението, трябва да имам вяра в Бог и вяра, че ще оздравея. Да се моля Бог да ми помогне. Необходимо е също да имам търпение. След като изслушах думите ѝ, веднага побързах да я попитам колко сеанса трябва да направя, за да имам подобрение. Погледна ме и кротко отговори, че зависи от заболяването, едно или повече са и от колко време ги имат.

Аз представлявах пълна развалина. Всички кости ме боляха. Имах кокс-артроза на двата крака, гоно-артроза, ревматоиден артрит, шипове, възпаление на главния нерв на левия крак, травма на крака от пет падания, високо кръвно нялагане, също проблеми със сърцето (стенокардия, тахикардия, аритмия, затруднено дишане, ускорен пулс – 135 удара в минута). Страдах и от витилиго. Кожата на лицето ми беше с кафяви и бели петна. Същитя по шията, врата, ръцете от лактите и надолу и краката от коленете надолу. Косите ми 80% побелели. Това представлявах до онзи момент. Нямах никаква помощ от лекарите, макар че пиех лекарства с шепи.

Единствената надежда ми беше тук, като си мислех най-напред да се облекчат болките в костите. Но не стана така. Първо нормализираха кръвното налягане. Сега е 135/75 и 140/80. После започна сърцето. Ръката на Вера посиняваше, когато я насочваше към мен. Чувствах, че стрели ме пронизваха и сякаш сърцето се обръщаше. С течение на времето започнах да дишам нормално, сърцето ми влезе в ритъм, а пулсът ми стана 80 удара в минута. На контролен преглед лекарът намали дозата на лекарствата и премахна едно от тях. Чудех се – пристигнах тук за лечение на краката, а се започна от кръвното и сърцето. Но то имало защо – за да издържа на болките, които ме очакваха занапред. Настъпи времето за лечение и на тях. Започна от по-здравия десен крак, нищо че аз казвах, че левият ми е много болен. Минаха няколко сеанса и започна работа по него. Тогава стана нещо, което не съм очаквала. Болката се засилваше в крака и ставаше нетърпима. Сякаш кучета ме хапят и живо месо се реже от него. Едва издържах. Постоянно охках и сълзи от болка течаха от очите ми. По време на сеансите кракът ми се подуваше, втърдяваше се като че ли е напомпан. Над глезена се появяваше едно образувание по форма и големине на малко яйце, което пулсираше със страшна сила и излъчваше топлина. Оттам излизаше болката. Ако неволно се допрех до някой пациент, той скачаше като ужилен, преместваше се и чувстваше болка на неговия крак. Дори едно дете – С. – от лекуващите един ден ми каза: „Лельо, ти виеш като вълк!“. Толкова силна е била болката, че дори и на пациентите несъзнателно съм пречила с издаваните звуци. Но те се държаха коректнто и всеки с каквото можеше ми помагаше. Правеха ми масажи, упражнения и пр. Но най-добре се чувствах като седя неподвижно на фотьойла и се оставям да ме лекуват. Но аз не можех да седна, да легна. Завивката не позволявах да се допре до мен и коленето да ги допра едно до друго от болка. Не можех да спя по цяла нощ.

Така продължи 3-4 месеца. Но аз постоянствах да идвам редовно на сеансите, да се моля на Бог и с вяра, че ще дойде ден, когато тази зловеща болка ще отзвучи. Продължи лечението дълго, защото това заболяване съм го имала отпреди 30 години. Така че с два-три сеанса не може да се излекува, както аз си го мислех в началото. Верето даде от себе си всичко, което можеше. Тя също страдаше с мен, когато плачех от болката, и се молеше по-бързо да отмине. След известно време болката понамаля. Тогава почувствах затопляне на краката и ръцете. Така натежаваха, че ставаха по-тежки от олово и не можех да ги повдигна. Вътре в краката усещах, че нещо пълзеше като дъждовен червей или ме промушваха и мускулите ми потрепваха. Имах усещането, че на върха на езика и пръстите на ръцете безброй иглички ме бодат. Това продължи не дълго и голямата болка отзвуча. Сега имам от време на време лека напомняща болка. На 68 години сам и това оказва влияние. Аз станах пълноценен човек. Мога да се грижа за себе си и семейството, да се качвам и слизам от превозните средства без никаква помощ и да работя помалко в градината на вилата. Преди лечението беше изключено да отида дотам.

Продължавам да ходя, разбира се по-рядко, на сеанси, за да се излекувам изцяло. Преди 2-3 месеца Вера се загледа продължително в лицето ми и установи, че кожата ми е станала съвсем чиста, без петна. Пациентите също ме огледаха и те забелязаха, че витилигото го няма нито полицето, шията, врата, ръцете и краката. Имах нормална, чиста кожа. Аз бях толкова заета с мисълта и болката на костите, че не съм помислила за това ми заболяване. След този факт се досетих, че много често по кожата получавах малки и по-големи червени петна, сякаш е взета кръв със спринцовка и се е получило леко кръвоизливче. Десетки пъти различни фигурки се показваха, най-често отгоре на ръцете. На един сеанс на лявата ръка над китката отгоре се изписа буквата „М“, като с кърфици беше нарисувана, пак така червена като другите предишни петна. Изследваха кожата ми.Това беше последно до сега и витилигото изчезна. Стана и друго чудо. Установих, че побелелите ми коси потъмняват. Добиха лешников цвят. Остана малко отпред сивкав оттенък, като кичури нарочно направи. С всеки изминал ден продължава да потъмнява и стана по-гъста. Колко още болести, знайни и незнайни, се подобриха в организма ми само Господ знае.

Това е лечението при Вера. Не се лекува само едно заболяване, а се работи по всички увредени органи на тялото. С голямата Вяра в Бог и с търпението, което се въоръжих, болестите, които ме бяха налегнали, отзвучаха. Благодаря на Бога! Благодаря и на Вера, че с нейните чудодейни ръце помага на хората да оздравяват, помогна и на мен! Това е човек скромен, всеотдаен. Не е мошеник, шарлатанин и обирник. С една символична сума, която ние пациентите даваме, дори е смешно да се говори, тя ни даряв със здраве. Нека Бог ѝ даде крепко здраве, та дълги години да помага на болните и отчаяни хора!

Благодаря Ти, Господи!
Благодаря Ти, Вера!

М. Г., 68 години, гр. С.“