На пълнолуние душата лети най-високо. Животът ни е създаден да обичаме, но не толкова нас, колкото другите.
Да си слушаме сърцата! Да живеем с мечтите и надеждите е нашият сън-реалност.
Любовта е дългът, който сме приели да съществува на нашата земя. Тя не е слабост! А обичаме е важно, но да разбираме е още повече.
Живейте! Ако спомените са отправка към миналото, то мечтите и надеждите са нашето бъдеще. Надеждата за изцеление и мечтата за мир с Вселената.
Звездите ни говорят, но ние решаваме дали да ги послушаме. Сърцето крещи в ушите, но ние решаваме дали да ги отворим и да чуем всичко около нас.
Ние сме по-висши от мравките, но не по-висши от тях. Те обичат, ние също. Те воюват, ние също. Те заживяват сплотено, но ние? Животът е да бъдем мравки. Поработете, мравчици малки, за да направим света по-добър! Поклонете се пред Вселената и я почитайте! Нова миниатюрна Вселена се ражда с всяка една преродена душа! Дали Вселената ще остане всеобхватна или ще остане пуста, зависи от нас и от душата.
