Денят на Св. Антоний Велики
Вижда се в средата на храма голям телефон – домофон със слушалка, звучи песента „Телефон все ни свързва, телефон ни дели“. България е малка, но много голямо съдържание има в нея. Малка по територия, голяма по дух и душевност. Храмът на Ратиките блести в диамантено (безцветно, прозрачно) до наситено зелено и Бог Озирис като Бог на безсмъртието и отвъдния живот, по-точно вечния живот, е в средата на храма, също целият в зелена светлина. Множество геометрични форми и фигури, съпътствани с числото 17, се изписват на терен в областта на храма на Свети Мина на Ратиките. Дванадесет на брой седемнадесетки се изписват по три от четирите страни на правоъгълника в храма, като в четирите ъгъла на сградата има по една осмица – там, където са колоните. Има по три седемнадесетки от вътрешната страна на всяка от стените на храма. В средата на храма е телефонът.
Тези 17-ки съответстват на 17-то число на всеки месец в годината. Това е Ноевото число, свързано с пътя на Ноевия ковчег. Стартът и краят на пътя на ковчега е свързан с това число, но то е и числото на Свети Антоний, светията, чиято памет и дело се поменуват в този ден. Двамата с Ной делят една съдба – на отшелника, на викащия в пустинята, те проправят пътя Господен, приносители са на Божествеността през епохите и осеменители също.
На 17 число е започнал потопът и ковчегът е тръгнал да плава и на 17 число е акостирал. Гугутката с маслиновото клонче в човката се е върнала на 17 число. Така се разбира, че водата се е оттеглила и се е открила отново суша, земя. Корабът на Ной идва от Атлантида. Ной е атлант. С него е семейството му и съпругата му. Той има 7 сина и 3 дъщери, родени преди потопа. Съпругата му е телесна проява на духа, който по-късно се превъплъщава като Света Дева Мария Богородица. Така тя е и майка на спасилото се човечество. Погребана е в подножието на Пирин. Те имат и още едно дете – Есгет, родено след потопа тук в България.
Семейството на Ной многократно е идвало по време на сеансите, за да способства за въдворяване на Божествените енергии. Информацията, която споделят членовете му, напълно съвпада с описаното в книгите на Йорданка Николова. Йорданка Николова е преродена от Дарея, дъщерята на Ной, за което Бог свидетелства в книгата. Нейните книги са откровение от Бог. Информацията в тях съвпада с това, което ние получаваме като информация от Бог. Другата дъщеря на Ной е Перена, също живее в България и също е написала книги, които проправят пряката връзка с Бог. Третата дъщеря се превъплъщава при едно от своите идвания в тяло на Земята като леля Ванга.
По време на откровенията и втичането на енергията се носи много приятно и интензивно благоухание в храма и в стаята. Разгръща се чертеж в детайли на живо върху храмовата сграда. Всички тези архитектурни детайли са от енергия и светлина, имат числото 17 върху тях. Това са триъгълниците на храма, които още в началото на получаване на откровението за изграждане на манастир, са били начертани от математик, присъстващ на сеансите по Божествено вдъхновение, от които се сглобява храма като конструкция. Това са Божествени строителни блокове, елементи от конструктора на Бог. Числото 17 свети над храма и по ръцете на Исус Христос, на челото и на гърдите на Свети Антоний. Над входа на храма също свети 17.
17 обозначава формата, която Бог е уплътнил – обожен конструктивен елемент на мирозданието. Тя е марка на осиновеност и богопроникнатост на съществуващото или съществата, които се изграждат с така маркираните Божествени конструктивни звена (елементи или детайли).
По отношение на телефона – това е необикновен телефон с космически характер – космически домофон – няма циферблат, директно се вдига слушалката и се говори с Бог. Директна линия, пряка връзка с Бог обозначава този символ и показва, че се изтегля космическа линия за комуникация. По нея текат цяла линия сърца по жицата. Тук е бялата лястовица. Храмът е изпълнение на едно от последните предсказания на Света Стойна, направено през 1933 г. В него тя съвсем точно прогнозира, че след около 60 години в България ще се появи бялата лястовица, която ще върне надеждата и ще дарува изцеление. Казва да я търсим до вода. Това е Божествената лечебница под покровителството на Свети Мина на Ратиките, в която лекува Светият Дух безвъзмездно. Това е вътрешен телефон за връзка с Бог и възраждане на тази комуникация между човек и Бог, чрез която човек разумява Божията воля и чрез която Бог обожава човека и го лекува. Това е Божият глас в нас – гласът на Духа.
Горещата линия с Бог – телефонът, е оранжево-бял. Това са цветовете на Светата Троица и на Слънцето, символ на чистотата, на хармонията и лековитото въздействие на Божията благодат и Божия зов. Свети Антоний Велики е прероденият Свети апостол Вартоломей – апостол на Христос, известен също така като Свети Апостол Натанаил. Христос отшелник пустинник е едно с Ной и Свети Антоний пустинножител. В пустинята няма шум, там е пустота, пустош и чистота. Там Христос говори с Отца си в уединение и безмълвие. Бог се долавя най-добре в тишината на пустинята, там няма шум, там има само Бог. Този телефон е вътре във всеки един от нас, във всяко едно човешко същество. Той представлява пряка линия за долавяне на Духа, който живее в самите нас.
От другата страна на линията е Светия Дух, така че по жицата, както пише Йордан Йовков наистина се стига до бялата лястовица, която е Светия Дух. Многократно във видение ни е давано откровение, че храмът на Свети Мина е обител на Светия Дух, онагледен под формата на бяла лястовица и на възкръсналия Христос. Появяват се множество плоски и обемни геометрични форми в хармония върху храма на Свети Мина. Реализира се сглобяване на храма на етерно ниво в преддверието на плътската, физическата материя и действителност. Този акт на градене в етера, това е символ на Свети Антоний и Свети Мина, което се гради сега – завръщането на Христос на земята през градежа, през строежа на храма на душата на човешките същества.
Св. Антоний съпровожда Божествените строителни елементи в пространството. Той е ковач на Бог заедно с брат му Свети Атанасий Велики. Божествен градеж от огнена фаза в скованата уплътнена застинала фаза на физическия план. Това е методиката как Христос ще се приземи чрез градежа, т.е. как ще се одухотвори материята – Христова планета, Христови хора. Това е огнена сглобка на обителта, изградена от Божия стомана – тя е сърцето на конструкцията, арматура на конструкцията. Тя преминава през всеки един детайл, който ще се положи на физическо ниво в градежа от преродения майстор Манол. Тази стомана, броня, арматура е пропита с Христовата енергия. Тя наподобява спици или жици, като по тези жици тече енергията на Светия Дух в нашите тела и в храма на земята. Това окабеляване е живо, действено и е свързано с Космоса и космическото захранване на Земята през Пирин, Рила и Родопите и отива навътре в земята.
Храмът представлява космическо съоръжение за усвояване на Божествените енергии от Космоса, насочени към Земята, както и ретранслатор на енергии от Земята към Космоса. Мястото, където е изграден, съвпада с третото око на планетата Земя, в което директно се взира Бог със своето трето око. Тук се проектира звездата Капелла от съзвездие Колар или Колесничар, която отговаря на споделеното сърце на козата майка и Ерихтоний Колесничаря. Изключително точна и интересна е символиката на осморките – осморките са обемни в четирите ъгъла в колоните и се въртят и светят. Те обозначават проявата на храм на Осмия в самите нас като човечество и на планетата Земя, т.е. в Адам, Озирис или Ной и неговите чеда. Това е настоящият храм на Осмото проявление на Космическия Христос на Земята. Обозначен е като хомо-космикус или невон-кадмон по примера на Кабала. Също се обозначава като възкръснал Адам.
Всичко това, което описваме понастоящем е онагледяване на естеството на Богопроявлението, реализирано от Св. Антоний Велики и същината на неговата мисия като апостол и пустинножител. Той представлява отшелнически дом, храм Божий на Христос, пустинна обител на Христос. Христос в този дом се проявява много чисто, естествено, мощно и силно. Като конструкция, градеж и архитектура има нещо общо със Саграда Фамилия на гениалния Гауди в Барселона. Той дава пряка връзка на човека с Бог с помощта на вградения механизъм, на Богоусвояване и насищане. Иисус Христос сам свидетелства, че в пустинята чува Бог директно. Несъмнено така се е случвало и със Свети Йоан Кръстител. Той през целия се живот съхранява пряката си връзка с Бог, защото след смъртта на родителите си живее сред природата, в условията на чисто Богоприсъствие и Богопроявление, обгрижван от Светия архангел Уриел и пазен. Подобно на Свети Йоан Кръстител, Свети Вартоломей, превъплътен като Свети Антоний Велики също събужда в себе си тази пряка връзка на директно чуване на Бог. Това е пряка линия с Бог и всички хора ще чуват Бог по тази линия и ще се самолекуват чрез Духа. Този дар е даден наготово на храма като прокарана диря и като проявен дар, готов отворен дар, адаптирано за сегашния човек, дар на познаване на Божия промисъл и неговото безрезервно проявление от човека. Това е пряк начин на опознаване на Бог в себе си и от себе си. Ти ставаш Божи проявител и втвърдител на земята.
Показа се голямо море от огнена стомана и Свети Антоний тегли нишките. Методиката дава възможност да се разградят болестите. Това е във физическото тяло и в светлинното тяло на планетата, тази армировка. Чрез тези нишки Христос се втърдява и попива в плътта. По време на долавяната информация и реализираното въздействие ухае невероятно силно и мощно. Носи се силно благовоние на миро като от мощи. Това е уханието на нетлението, на безсмъртието, на вечността. Свети Антоний придава форма на проводника – заземителя на Исус Христос, който самите ние представляваме. Ние сме небесен проводник – заземител на Христос на планетата, светлинен проводник. Свети Антоний Велики придава именно форма, очертание и релеф на проводящия елемент на Бог на земята. Това е пряко онагледяване на самия механизъм на Божественото захранване на съществуващото. Това е методиката как светлината застива в плът. Това е методиката как от светлината се кове материя. Ние присъстваме на този процес на творчество, градеж и изцеление. Храмът на душата в човека – той е изкован в Божията работилница, просто сега се внася елемент по елемент, детайл по детайл на земно ниво в човечеството паралелно с градежа и проявата на възможностите на храма на Свети Мина на Ратиките.
Свети Антоний Велики казва, че той възкресява нещо, което отдавна е създадено, пробужда го. Това Богоснабдяване е вътре в нас, вградено като Божии чеда. Той е във физическото тяло и в тялото от светлина. Това е етерното тяло на човека, етерният двойник, точно копие на физическото тяло от светлина. То е слепено с физическото тяло на храма – човек или храма земя. Етерното тяло става Христос и така ние сме приземители на Христос. Ние човеците сме живият храм на Христос. Човек ще познае Бог по себе си – това е лечение и Богопознание отвътре навън. Това е методът на Богопознание на Св. Антоний, чието мото той споделя като „Открий Бог в себе си“. Приземено наготово Богопознание чрез опознаването на себе си. Исус Христос призовава „Искам да се подам с шепи на хората през храма от етера, който градим заедно в плътта и да ги оздравя. Аз сакам да ги изцеля, ой Македонийо Свята“, при което Македонийо се запява напевно хороводно. Христос Македонец, Христос – отшелник.
Днес всичко е много мистично. „Пирине, майко, Пирине, запей надлъж и нашир как Сандански е загинал на Папаз Чаир“. Христос ще приобщи Македония и ще я долепи до храма на скинията на свидетелството. Вижда се хълбокът от дясната страна на леля Вера, върху който се провежда лечение, и в който тя е усещала силни болки през последната седмица. Онагледена е трудоемката и тежка мисия на Свети Антоний във връзка с лечение на обладаните. Това са цяла гама от неврологични и психични заболявания и дисфункции. През него се проявява Христос като психиатър и психотерапевт, обезвредител и отбранител на човешката природа, освободител от натрапници от невидим порядък. Това става през мрежата от жици – спици. Нажежават се жиците и дадената същност напуска обекта, който е окупирала. Долавя се Господнето изказване: „Аз идвам, за да отпъдя сатаната от човека, земята и държавите. Служителите му достатъчно дълго са издевателствали над децата на Бог на планетата“. Присъдата на Страшния Съд е на практика помилване и отвоюване на човешката природа от сатаната. Въдворяване на рая на земята през чистилището и опразване на ада. Тъмните се преквалифицират. Събужда се т. нар. космическо тяло – слънце на човеците. Слънцето минава през леля Вера и създава силно усещане за хлад и се приземява на земята в храма на Свети Мина. Духовният образ на слънцето е божество със слънце отгоре – сокол със слънце, който наподобява и прилича на Исус Христос. Това всъщност е духовният образ на Свети Антоний и изява на неговото космично тяло – слънце. Това, което става, е, че през жиците на леля Вера и Земята преминава слънцето на Свети Антоний и се втича в храма на земята. Космическото тяло – слънце на леля Вера, е звездата от Плеядите Меропа. Антониевото слънце, което е Христово слънце, слиза в храма на земята през канала, който се поддържа от леля Вера. Осмият или космическият Христос ще се прояви на земята в това си в църковната литература наречено Второ Пришествие, като Христос, съставен от енергията на стоте слънца, под които има хуманоиден живот.
Това слънце влезе в храма, в целия градеж. Неговото име в древния Египет е Хор, Хорей. Затова и ние се наричаме хора. Ние трябва да станем като него – слънчеви царе – хора. Слънца, в които Господ царува, „Царството Божие вътре във вас е“, е казано в библията. Това ще се случи във всеки един човек по цялата земя. Ще се преоткрием и ще живеем като цивилизация от хора – слънца, така както Исус Христос ни завеща „Стани и свети“. Индивид по индивид, царство по царство, народ по народ, континент по континент. Всички ще станем пустинници като него, т.е. Свети Антоний – Божият пустинник. Това означава, че по отношение на скръбта и материалното ще влезем в пустинята. За радост ще намерим оазисът на щастието, който е вътре в нас и да не го търсим другаде. Пътят за там минава преди всичко през сърцето, през сърдечните мисли, чувства и дела. Сърцето знае пътя, него слушайте. Свети Антоний, самият той инопланетянин в човешко тяло. Свети Мокий застава пред статуята на Исус Христос в храма и от сърце се моли от името на милионите хора с плач и умиление. Появява се космическо същество, приличащо на раците, на лангуста. Това е Христово същество, проникнато от Христовото съзнание. Наподобява селенид или соленоид. Това са съществата на Луната. Те са космическа цивилизация, която има връзка със съзвездие тау Кит. Те са Божиите лангусти, електрификатори на материята. Те теглят тези жици, те са жичкаджии. Те осигуряват стабилно приземяване на Христос в мозъка на човечеството и планетата. Пирин е проекция на дясното полукълбо на планетата Земя, а Рила – на лявото. Основна роля за това играе хипоталамуса. Свети Мокий продължава да се моли горещо на Бог и Свети Иван Рилски. Поднася сърдечна молитва от името на много голям народ. Молба, която поднася с поклон. Това са деца на Ной и те искат помощ. Това е молба за помилване и включване към спасените. Става трансформация с храма – издига се огромен бял блок, който се оформя отстрани и с врата отпред. Храмът на скинията на свидетелството на Завета Господен. Свети Мокий прехвърля енергия от макета на храма и от статуята на Христос под формата на няколко части върху отпечатъка на храма на терен на Ратиките, изобразен в центъра на килима в стаята. Цял един народ говори чрез Свети Мокий с Бог. Те са много разчувствани. Този народ иска да се присъедини към вярващите последователи на Исус Христос. Трябва да се изчисти провинението, за да вървят с Христос. Обладаните се освобождават от окупаторите и вървят редом с Христос. Това е най-трудоемкото лечение, което съществува въобще.
Лечението на обладаността и окупираността. По време на тази процедура на порции се внася материал в храма на Свети Мина от макета на църквата в стаята в центъра на килима на фигурата на храма. Свети Илия и Свети Антоний са поставени върху гръдния кош и врата на пациент, чрез който се онагледява въдворяваното лечение. Свети Илия казва, че това е една велика тайна и ни завещава да напишем учебник по Божествено лечение и духовна медицина. Събира се на едно място всичко внесено като енергийни залпове от Свети Мокий. Той взема храма и го носи на леля Вера, която благодари сърдечно и го носи на Бог и на всички светии. Дарува се храма на леля Вера пречистен по заповед и молба на Исус Христос през ръцете на Свети Мокий.
Чудо! Самият храм е чудо. Той е почистен. Това е храмът на Вера. В името на Бог да го пазим и да го дадем безвъзмездно на цял свят. Леля Вера заявява, че ще го раздаде, както Бог повелява. В бъдеще ще получава тя по него още енергия, още сила. Сега тук й е даден. Да се помоли да иде при хората и на цял свят да се даде. Храмът е тежък, тежи. Там на небесно ниво е леко, но на земята тежи на Ратиките. Това е цялата нова плът на човечеството. Това е велико нещо. Прощаваме си. Това е бебето – малкото пухкаво бебче – храмът, това е златно, слънчево бебе. Златото е елементът на Бог, на Христос, елементът на Божията любов. Храмът на въплътеното слънце, храмът на въплътеното Христово дете. То просто самото дете е слънчевото Христово дете – Ноево бебе. Такова е това бебе. Велико дело Господне е това, защото то е наистина такова. Това е пробуденият Бог, обоженият човек. Това е Ботев във всеки един човек, който носи Христос в себе си и излъчен наоколо. Показва се при това видение гроба на Ботев под връх Околчица. Храмът сме ние новите обожени, светещи хора, в които Бог обитава. Това са отворените Христови приносители на Земята.
Христо Ботев е прероден от Свети Христофор, който имено това онагледява. Това ще се даде и се дава на цялото човечество, много лесно ще стане и ще се адаптира от хората. Те ще го приемат естествено. Това са точно тези реализиращи се сега деца – слънца, проявление на земята, които според Ботев сме всички ние по природа. „Разбираш ли сега? Храмът, който градим чрез тебе, е цялото ново човечество. Ти го разбираш, ти го усещаш, ти го знаеш“, мисъл отправена към леля Вера от всички светии.
По време на сеанса леля Ванга е с нас и иска да сподели своите мисли. Долавя се мисъл, че Ной и неговите преки наследници са заровили нещо ценно на мястото на терена на Ратиките. Това нещо е в земята. Казва се, че това е люлката на Свети Дамян, който всъщност е синът на Ной Хам. Хам е погребан на това място, където сега ще се изгради храма на Св. Мина в местността Ратиките до село Балдево. Казва се, че квачката има нужда от полог. Това е полог, Христов полог. Квачката ляга в полога, за да измъти пиленцата от яйцата. Свет Мокий изважда от макета на храма чертежите на сградите, при което интензивно се закашля, чистейки. Взема кръста от върха на статуята на Христос и го слага в ролката с чертежите на манастирската обител. Виза за строеж ще бъде изискана именно по този чертеж на архитектите. По този начин се онагледява на материалния план действието храмово кръщене, придружено с освещаване с менче с вода и миропомазване от Свети Мокий на обителта. Така се извършва освещаване на проекта или кръщение на проекта, т.е. връчване на кръста на храмовата обител или още освещаване на обителта за служение Богу. В менчето има светена вода, с която се напръсква обителта, за да върви по вода работата по стар български обичай. Това е връчване на кръста на освещавания храм от Исус Христос. Въдворява се храма в ръцете на леля Вера, като новоосветен през ръцете на Свети Мокий, при което той прави поклон. Леля Вера благодари от сърце и със сълзи на умиление. Казва се, че месията е във вас, в този храм, който ви се дарува новоосветен и кръстен днес. Вие сте Богоносци и пребъдвате в този божествен градеж. Леля Вера отново благодари от сърце на всички съпричастни на дело и на Свети Мокий. Показва се ясно, че Бог е избрал да пребъдва в България, в целия Балкански полуостров сега и завинаги и на планетата разбра се, а именно ката Бог Вседържител Цар на царете, Месията. Радвай се, Земьо, радвай се цяла плането. Тук ще се съберем и живи, и мъртви, както е предречено. Радвайте се, радост голяма е това.
Това искаше да каже Ванга преди това с мисълта си. Да способстваме за освещаването, за изчистването и да напръскаме със светена вода. Храмът е осветен, деца. С молба за опрощение много народ плака пред Исус Христос, като Свети Мокий се моли за много хора и за себе си. Храмът сега е новоосветен на терен за обителта около 6 дка, върху които ще стане разгръщане на заплануваните сгради. Храмът се е уплътнил, става чрез пренос на душевна енергия, взета от гръбнака на Христос и със съучастието на сътрудничилите светии, като всичко това се влива обединено на мястото на градежа. Свети Мокий го е насъбрал и го е предал на леля Вера, според неговото свидетелство. Усещат се на телесно ниво иглички в мозъка на мястото, което съответства на храма, свързано с третото око. Слава на Бога това е голям ден. Съпроводено е също така с отваряне, открехване, пробиване в сърдечната област на човеците, за да се отвори проходът към сърцето за по-пълноценно одухотворяване на материята чрез душите.
Това слиза по жицата – армировката, като проправя пътя на одухотворението в тялото на човеците. Наблюдава се уширение на сърцата. Христос прониква в сърцата. Наблюдава се силует на Христос, гледан от космоса и сниман отгоре върху България, върху планетата Земя, върху храма на Ратиките, върху блока, в който е жилището на леля Вера и в сърцето ни. Свети Мокий сочи към медальона със Света Богородица на врата на Свети Николай, като казва, че това е за цялата планета и е свързано с Божията майка в нейната проява като Дева Мария. Това е като уширение в сърцето на човечеството. Бог обитава именно в сърцето на човека и при това обитание и усвояване на Божествените енергии сърцето по естествен път се разширява и човек се обожава и обновява. Това е комуникация между сърца. Всъщност това е сърцето на Исус Христос, което преминавайки през сърцето на Дева Мария преминава и се втича в сърцата на човеците. На лицата на светиите се показват усмивки, като признак на успех за осъществяваното дело. Това се отключва пряко в сърцата на съучастващите в адаптацията на енергията и в много държави. Свалят се различни лечебни атрибути от храма на Исус Христос. Те са свързани с усещане за тежест в ръцете. Христос целува храма и означава, че работата е свършена и че сме успели и че това със сигурност е тук в сърцето. Това са т. нар. олекотени и разширени сърца. Това е сърцето на безсмъртния или възкръсналия Адам, който е превъплъщение на Озирис от древния Египет и Орфей.
Съединиха се по време на сеанса Свети Илия и Свети Антоний чрез гърбовете на своите икони. Оставиха се фурми пред иконите, които участниците си раздадоха, като молбата на светиите беше да се посадят костилките и от тях да израстат палми, защото в тях е живеца на живота. Каза ни се, че храмът е подготвен за лечение на плътта директно. Озелененият храм се е дал пречистен, при което леля Вера, леля Ванга и Света Стойна се прегърнаха от сърце за финал. По време на сеанса интензивно се лекуваше пациент, както и много хора съвместно с него от злокачествено заболяване, при което човекът е усещал как през ръката му се е вкарвало бяло вещество. Усещането му е било сякаш я докосват лекари, но и сякаш през нея преминава валяк. Изтръпването на ръката и описаните усещания са ефект от лечението.
Света Неделя и Свети Мина се доближиха до осветения план на храма. Те и двамата помагаха с иконите си по време на сеанса, като планът бе оставен накрая пред иконата на Свети Мина. Света Стойна казва, че озелененият храм е приет от Бог и земята и при този прием е приет с огромно удовлетворение, с огромна признателност и благодарност, с целувка. Леля Ванга казва: „Казах ли ви, казах ли ви“, като размахва характерно за нея с ръка. „Господ си знае работата. Казах ли ви? Тук е и ви гледа“. При това тя поучава някого, проповядва. Виждат се пред нея седнали духом много чиновници и тя ги убеждава, че всичко това е истина. „Христос сака държава да има, бе. Дайте му я“. Благоухание се разнася при този призив. „Един дол дренки са сегашните политици. Мани ги. Ке дойде по-добър“. Кога? „Нема още“.
Наблюдавани са по време на сеанса същества – хем паяци, хем бръмбари, хем скорпиони. Имаме и красиви феи с пърхащи крила, които помагат в процеса на лечение и по време на ритуала на освещаване. Появява се малко извънземно ниско, от лявата страна на леля Вера и двама души светии с по-големи бради и къдрави коси, хванати под ръка. Най-вероятно Свети Николай и Свети Мина.
/Получено и записано чрез Петър Д./
