Понеделник, ден със Свети апостол Ерм – покровителят на Пловдив, който по-късно се превъплъщава като Жул Верн и ден на Свети мъченик Ермий
Осъществи се чрез храма на Свети Мина на Ратиките, храма на Възкръсналия и Космичен Христос и със съучастниците на родителите на човечеството Адам-Озирис и Ева-Изида, разположени един срещу друг – Изида на входа на храма и Адам в апсидата на храма. Двете фигури са разположени една срещу друга в центъра на стените и инициират скачване на галактиката Андромеда с галактиката Млечен път. Обозначени съответно с голяма буква А и голяма буква М. Наблюдава се бавно постъпателно придвижване на галактиката Андромеда от позицията на Изида на средата на входа на храма, която на практика е Света Богородица с разперени ръце като в иконата „Нерушима стена“. Изхождайки от тази позиция, галактиката Андромеда се придвижва по дългата ос на храма, която отговаря на вертикалната ос на човешкото тяло до апсидата, т.е. темето на човешката фигура, където е Адам-Озирис, в чийто гръб е позиционирана галактиката Млечен път. При достигане на тази позиция на олтарната преграда и олтарното пространство Андромеда се насложи върху гърба на Адам, преминавайки през ключовия камък на храма, който е Исус Христос. Буквата А се уголеми и се настави върху буквата М.
По време на придвижването на галактиката Андромеда по протежение на човешкото тяло от долу нагоре от позицията на Света Богородица се появяваха множество разнообразни икони на Света Богородица, които обтичаха храма или човешкото тяло отвън в посока на часовникова стрелка и го заобикаляха плътно в кръг. После като финална фаза те се вляха с лице към небето във вътрешното пространство или подовата настилка на храма. Те угасиха успешно две купчинки от струпаните в двете половини на храма патриарси в първата половина и папи във втората половина. Върху патриарсите най-отгоре бе Свети Апостол Андрей като основател на Източната църква, а върху папите – Свети Апостол Петър като основател на Западната църква. Телепатичното се каза, че това е премахване на посредничеството във връзката с Бога. Посредничеството ще отпадне завинаги и ще се реализира пряко общение занапред.
Пространството се отвори като прозорец с две крила. Оста на храма север-юг служи за среда. От двете страни на храма – северната и южната, съответно – лявата и дясната страна на човешкото тяло, при това описано възбуждане на Галактическото слънце в нас, стояха разположени на южната стена Света Петка, до нея Санат Кумара в средата, който е Бог Рама. В дясната си ръка той държи синьо извънземно същество, свързано с планетата Венера. А на срещуположната северна страна паралелно на тях са Света Мария Магдалена, Господ Исус Христос, който държи с дясната си ръка малко зелено човече от Марс. Малкото зелено човече е подобно на анимационния герой Газуу от „Семейство Флинстон“. Преди това той дойде с космическия си кораб и се вгради заедно с него в храма, простирайки се по цялата му височина и ширина. Той втече в храма Христовата или Божествена проява на тяхната космична цивилизация.
Върху гръбначния стълб на човешкото тяло се показа фигурата от светлина на Господ Исус Христос с поглед напред. Опрян гръб до гръб в него се показа фигурата на Господ Рама с поглед назад. Появиха се два бели гълъба с буквите А и М на гърдите. Каза се по телепатичен път, че това са проявите на Светия дух в двете галактики. Едната бяла птица се изобрази с разперени криле на гърдите на леля Вера и Земята, носейки буквата А на гърдите. Другият бял гълъб се позиционира на лявото рамо на леля Вера и Земята, върху чийто гърди стои буквата М за млечен път. Исус Христос присъства със своята икона в храма.
Изписа се думата „Успех“ и се каза, че той ще се прояви в България, в управлението на държавата, реализирайки Христова държава чрез две жени последователно начело на Министерския съвет. Първата – Света Мария Магдалена в левия политически спектър и втората – Света Елена Блаватска в десния политически спектър. Даде се как храмът е окончателно зашит върху земната повърхност с енергиен конец. В ролята на шивач е Исус Христос, който го завърши в ключовия камък на храма – „камък крайъгълен“, както е казано в Библията. Даде се за финал думата „колофон“, която значи „завършек, предел“. Тази дума се изписа върху образите от светлина на Исус Христос отпред и Адам и Ева зад него. Пред тази конфигурация стояха леля Ванга, Света Стойна и леля Вера. Скачването на двете галактики върху човешкото тяло през храма беше придружено от Петър Баков, който държеше синя горяща свещ в лявата ръка и паралелно с него леля Ванга от срещуположната страна на храма с шамия в ръцете. Тя няколко пъти завързва шамията на главата по различни начини. По този начин те нахлузват, подобно на гащеризон галактиката Андромеда върху тази на Млечния път – отдолу нагоре, от краката към главата и от гърба към гърдите. Пламъкът на свещта служи за запечатване и обгаряне на краищата. Галактиката е с безцветен диамантен прозрачен оттенък, който премина в лазурно син с диамантени отблясъци.
Получено и предадено чрез Петър Д.
